Елха за Илия
Бай Илия беше подпрял лактите си на изтърканата мушама, покриваща масата в гаража. Главата му тежеше и я държеше две ръце, като любеница. Гледаше как на дъното на полупразната бутилка от ракия танцува отражението на крушката, окачена на жица на тавана. Дървата в малката печка тихо пукаха и го отнасяха надалеч. Дълбоки мисли владееха ума му. Когато седна тази сутрин да пие, нещата изглеждаха друго яче. Светът беше сив и зъл, човеците завистливи и пакостливи, а той - жертва. Не само от сутринта - цял живот така. Пренебрегван, наритан, изигран. От тях. Те. Все Те го правят. Крадат го, прецакват го, тровят душата му. Защо все него, а не например Ванко - горския. Или пощаджията, дето на скоро си купи нова кола. Дванадесет годишна Астра - сам си я докара от Кьолн. И за по-горен взе да се има. Пу. Да го Господ убие. Днес беше Бъдни вечер и дебела сива облачна завивка застилаше зимното небе. Някъде след обяд, през мръсното прозорче на гаража се прокраднаха няколко жълти слънчев