Олигофрен
Доктор Костадинов подпечата документа със стар дървен печат с лъщяща от употреба дръжка. Първо го удари в мастилника, после се чу едно силно “пльок” и миризмата на мастило изпълни стаята, допълвайки тази на стари книги и мухъл, които винаги витаеха в кабинета на завеждащия клиниката психиатър. Загубилият с времето цветовете си старец вдигна току-що подпечатания лист хартия и го огледа вяло над очилата си. Доктор Костадинов винаги гледаше над очилата. Наско си мислеше, че лекарят ги носи само така, за да се вписва в общата картина. Всички лекари в клиниката носеха очила и бели чехли, които тътреха вяло по коридорите. Въобще всичко правеха вяло - едно от нещата, по които се различаваха от санитарите. Те, на свой ред, носеха маратонки и правеха нещата енергично. Вървяха по коридора енергично, пушеха цигари в двора енергично, сякаш нямаха търпение да ги изсмучат с енергични дърпания, удряха пациентите енергично. Не можеше да си представи санитар да удря вяло. От тази мисъл Наско с