Двадесет минути
- Направи се на динозавър, моля те! - малката Мими се усмихна и разкри ред малки бели зъбки. Момиченцето направи най-умилителната си физиономия и в очите и блеснаха два диаманта.- Моля-я-я!. Беше седнала в леглото, държеше одеалцето си с две ръце. Сумракът в детската стая бе разкъсван само от една малка лампа - въртележка, която проектираше звезди и планети по тавана и стените. - Време е за сън. - Димитър стоеше под рамката на отворената врата в очаквателна позиция. Силуетът му се виждаше на фона на светлината от лампата в коридора. - Като става дума отдавна трябваше да си заспала. Хайде, гушвай мечо и лека нощ. Понечи да затвори вратата, но пореден сърцераздирателен стон го спря. - Моля те. Остани при мен докато заспя. Обещавам да заспя много бързо. - малкото момиченце се беше завило до носа и надничаше хитро като мишле в мрака. - Вече си голяма. Няма ли да се справиш сама. - Няма да мога, тате. Страх ме е от тъмното. Димитър беше изморен сл